Наричат началника на кабинета на Първия “сив кардинал Той обичал да обяснява, че

Наричат началника на кабинета на Първия “сив кардинал ”

Той обичал да изяснява, че името Людмила значи „ на людете блага ”

Милко Калев Балев е най-верният човек на Тодор Христов Живков съвсем 40 години. Живков имал цялостно доверие на Балев, Балев му отвръща с беззаветна лоялност.

Живков и Балев слушат присъдата си по дело №1 през 1990 година СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ

Двамата дружно приготвят и дирижират Априлския пленум през 1956 година, отново двамата дружно застават на подсъдимата пейка по дело №1/1990 година за корупция и корист с власт.

Милко Балев е роден в Троян. 16-годишен става член на РМС и управлява бойна група. През 1942 година влиза в Българска комунистическа партия, на идната е задържан и наказан на гибел. Присъдата е сменена с пожизнен затвор и на 9 септември 1944 година той излиза от килията като “борец за национална независимост ”. Извървява кариерно развиване в РМС в родния си град и от 1950 е в апарата на Централен комитет на Българска комунистическа партия в отдел “Пропаганда и пропаганда ”.

От януари 1950 година Тодор Живков към този момент е секретар на Централен комитет и Милко Балев става негов механически асистент.

Все по това време Държавна сигурност се образува като независима конструкция в Министерство на вътрешните работи. На 26 януари 1951 година вътрешният министър Руси Христозов показва лист за назначение на 50 “отговорни приятели ” на управителни длъжности в Държавна сигурност. Под №28 в листата е Милко Балев, гласен за секретар по пропагандата и пропагандата в партийния комитет на Министерство на вътрешните работи.

Тодор Живков обаче написа писмо до висшето управление на партията: “Решително правя възражение на предлагането за евакуиране на моя помощник – други Милко Балев, и апелирам Политбюро да не се съгласи с това предложение. ”

По това време Вълко Червенков е всесилният едноличен стопанин на България, само че не възразява против това предпочитание.

Така Милко Балев остава при Живков, а след 1956 година, към този момент като първи секретар на Централен комитет, той прави Балев шеф на кабинета си.

Два пленума –

друга орис

Милко Балев и неотдавна умрялата секретарка Ангелина Горинова са най-активните помагачи на Живков при подготовката и провеждането на пленума от 2 до 6 април 1956 година

Написването на отчета се трансформира в интрига. След години Живков повдига завесата. Той диктувал, брачната половинка му доктор Мара Малеева написа на ръка, Ангелина го преписва на машина. А Милко Балев го чете за писмени и граматически неточности и обезпечава нужните информации.

След приключването на пленума стенограмата и всички документи, свързани с него, са заключени в касата на Милко Балев. Само той и Живков имат ключове за нея. Стенограмата и изявленията са издадени като книга чак през 2002 година

Говори се по какъв начин на рожден ден на Горинова си спомнят за пленума и по какъв начин тогава тя споделила: “Другарю Живков, в този момент е време да вземем властта! ”. Милко Балев я поддържа, Живков се усмихва многозначително. На пленума през 1956 година той печели партийната власт, а след 6 години – през 1962-а, с гросмайсторски интриги завладява и държавната – става министър-председател на мястото на Антон Югов.

За пленума в учебниците по история има десетина реда, само че всички създатели го възхваляват и благославят, макар че в никакъв случай не са чели документите. Стоян Михайлов споделя, че и той като секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия не е имал достъп до стенографските протоколи.

За вярната му и доблестна работа през 1979 година Милко Балев е нараснал в секретар на Централен комитет, а през 1982 година – повдигнат “на върха ” – става член на Политбюро. Той е и ръководител на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична агитация и на Комисията по външна политика.

Кабинетът на Първия, управителен от Балев, е от 4-5 индивида и няма официална роля в политическата класификация, само че подкрепя Живков във всекидневната му работа и има забележителен принос към дейностите и решенията на Първия. Митологизират Милко Балев като “сивия кардинал на партията ”.

На 9 ноември 1989 година следобяд Живков привиква пленум в Партийния дом и афишира, че на пленума идващия ден в Бояна ще си подаде оставката като общоприет секретар на Централен комитет на Българска социалистическа партия. Всички го поддържат, срещу оставката му са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Балев споделя: “Много е значимо, като имаме поради и предишното. Аз си припомням и по какъв начин се организира Априлският пленум, и тази непоклатимост, която има в единството на партийното управление. Аз не мога да отрека, толкоз години съм израсъл под крилото на други Живков, толкоз години бях шеф на неговия кабинет… ”

Тодориада

в 39 тома

За връх на живота си Милко Балев показва издаването на 39 тома “Събрани съчинения ” на Тодор Живков. Балев провежда съставянето и редактирането на съчиненията. Негови са 36 тома, последните три носят “щемпела ” на Никола Стефанов, шеф на кабинета на Първия от 1986 година

Политбюро разпорежда на “Партиздат ” издаването на съчиненията. Първият том излиза през 1971 година по случай 60-годишнината на Живков.

Под сурдинка в обществото стартират да назовават тези томове Тодориада, а създателя им – Тошо Томов. Тръгна и вицът, че Живков е написал повече книги, в сравнение с е прочел.

“Тези събрани съчинения не са мое дело, а дело на груповия разум и воля на цялата партия ”, непретенциозно декларира Живков пред съда. В хода на правосъдния развой излиза наяве, че той в действителност не е написал нито един текст от “съчиненията ”, а това са правили обособени негови сътрудници, ръководени от Милко Балев.

Книги на Тодор Живков се издават от “София прес ” и за чужбина, несъмнено след възнаграждение от наша страна. За да проконтролира всичко по отпечатването им, Милко Балев посещава Швейцария, Франция, Англия, Федерална Република Германия, Гърция и други

На 27 януари 1982 година в Лондон е промотирана първокласната книга “Тодор Живков – общественик и строител на нова България ”. В словото си Милко Балев споделя: “И към края – още няколко думи за индивида Тодор Живков, какъвто е в книгата, която ни е събрала. Достъпен, отзивчив, радушен, бодър, умен, грижлив, с възприятие за комизъм и други. Другарят Живков има необичаен гений – да притегля, да очарова, самичък непрекъснато да се обогатява и самичък да обогатява с личността и с делата си всеки, с който беседва и поддържа връзка. ”

“Отнесени

от вихъра ”

Двете години, прекарани от Милко Балев в плевенския затвор, стават причина в България през 1987 година да бъде публикуван бестселърът “Отнесени от вихъра ”. На заседание през декември 1986 година секретарят на Централен комитет Гриша Филипов е срещу отпечатването на “тази буржоазна и расистка книга ”. “И през днешния ден – гневи се Филипов, – когато сме затруднени и не можем да доставим задоволително хартия за вестници и списания и да издадем толкоз значими книги, тетрадки и учебници, внезапно се издава в големи тиражи една нездравословна книга… ”

Срещу икономическите причини на Филипов Балев вади силата на страстите: “Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда, в единична килия. Плевенските ремсисти съумяха да ми внесат “Отнесени от вихъра ”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път… ”

Вреден футболен

ентусиаст

В края на декември 1989 година съумях да убедя по телефона Милко Балев за изявление с обещанието, че няма да приказваме за друго, с изключение на за футбол. Прие ме в къщата си на ул. “Бигла ” в кв. “Лозенец ”, проектирана от брачната половинка му проектант. Балев призна, че е буен последовател на ЦСКА и недоброкачествен ентусиаст. “На стадиона съм скачал, викал, карал съм се с генерали, последователи на ЦСКА, когато футболистите не играят добре ”, призна още Балев. Веднъж извикал на Трендафил Мартински (председател на БСФС): “Ей, Мартински, всички ли съдии са левскари, бе? ”

Балев описа, че като шеф на кабинета на други Живков персонално провежда среща с делегация, отпред с Георги Калоянчев. Те упорстват Георги Аспарухов-Гунди да играе в “Левски ”, което било неговото предпочитание, а не в ЦДНА. И Първия удовлетворява молбата им.

А главните моменти в прословутата публикация “Докога ще поносим недъзите на българския футбол ”, оповестена във в. “Работническо дело ”, диктувал персонално Живков.

Милко Балев умира на 8 октомври 2002-а, четири години след патрона си, който предава богу дух на 5 август 1998 година

Инфо: 24 часа